Понеже все нанякъде забързана,
разбивах си носа и коленете,
със пъстра прежда, от години, вързани,
виж, зрелостта чорапи ми оплете.
Откъснати нехайно, от дъгата ми,
единият е къс, като сръднята.
А другият - по- дълъг от тъгата ми
и честичко го влача по земята.
Изглеждам странно може би в очите ви,
от присмехът ви никак не ми пука!
Аз съм парченце пъстра лудост в дните ви
с различните чорапи газя лука. ...