24.09.2011 г., 15:55 ч.
* * *
Забравиха те,
изоставиха те,
а приятели наричаха се…
празни думи,
празни обещания.
Напразно чакаш днес
подкрепа и рамо.
Далеч ли си –
на забрава те обричат,
но, ако поискаш,
до теб ще бъда…
жестоко и тъжно -
точно като живота ми!
© Сара Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
красива душевност имаш, Сара...
дълбоко ме докосна този стих..
сърдечен поздрав за теб.. -
Благодаря и светъл поздрав и на теб Чоно!
-
Роси, от сърце ти благодаря за милите думи! Права си, човек никога не е съвсем сам, но мисля, че винаги е по-добре, когато до себе си имаш, макар и един, но истински приятел, който е да теб и в трудните ти дни. Не съм го написала по-горе, но стихчето е по повод на човек, когото харесвам и може да бъдем приятели ако го пожелае.
Светъл ден!
Благодаря Агоп!
Аз вярвам в приятелството, признавам, че са по-малко от пръстите на ръката ми, но имам приятели, на които мога да разчитам и в най-трудните моменти, както и те на мен! Малко са и трудно се срещат, но лесно се разпознават от интересчиите. Дано и ти имаш поне един!
Хубав и ползотворен ден! -
Сократ е казал:
" о, приятели мои! няма на света приятели"
тъжно, но истина!!!
поздравления, Сара!!! -
Когато сме със себе си, с душата, в която е безкрайната Вселена, то никога не сме сами...
Пишеш чудесно, мило момиче! Пиши, изразявай богатата си душевност!
Чакам още много твои творби!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави и хубав ден!