Цар Соломон и Савската царица*

(поема)(

Историята в страстна върволица

е вписана и в книгите свещени: **

– За Соломон и Савската царица,

но във мъгла от предбиблейско време...

... Царицата убийствено красива –

дарена с красота от Боговете,

но също и болезнено ревнива

със женски чар влудявала мъжете...

Сама в леглото в нóщите безсънни

за мъжки ласки страстно закопняла –

но в края на нощта, преди да съмне, 

в тревожно дрямка с женската отмала...

За нея любовта била проблемна,

че как ей тъй – тя да се влюби просто –

когато красотата ѝ неземна

не смеели мъжете да докоснат!...

А може би такава е Съдбата

пък на красивите жени в Живота!...

Дори да си Царицата в палата –

за през нощта си без любов в леглото!...

... Но в залеза, когато гаснат вече

със Слънцето последните надежди,

а любовта отново надалече

разпънала е страстните си мрежи –

одърпан скитник спрял се пред палата

разказвал, че Земята е огромна

и с любопитство слушала тълпата

за светове оттатък хоризонта...

Царицата изпратила за него

с предчувствия дори необясними –

опърлен във пустините от жега

потъвал той в персийските килими...

... Тя чувала за Цар в страна далечна

(разнасяли легенди мъдростта му!)

и тъй от скитника във тази вечер –

за потвърждение държала само...

Защото вече се била решила

при Царя и неканена да иде –

наложи ли се, би се предрешила,

но чувствала, че трябва да го види...

Отдавна влюбена била в легендата

и в сънищата ѝ той „идвал” нощем ,

а то – и от където да го гледате –

било си е любов и: Нещо още!...

Но само със звездите тя споделяла

на любовта си тайните чаровни,

а Времето, което ги разделяло –

от притчите на Соломон се помни...

... Царицата предвождала кервана

със дарове за Царя пребогати,

а с разточителност необуздана

приели я във царските палати...

Излязал Царя сам да я посрещне

и с царствен жест ръката ѝ целунал,

когато изведнъж усетил: „Нещо!...”

и просто на мига потръпнал с „чудото”...

А имал си наложници в харема

и плътската „любов” добре познавал,

та проумял внезапно за „проблема” –

и не мъдрец разбрал го би тогава...

Царицата прегърнал той спонтанно

и във двореца я въвел тържествено...

Владетели на две държави, странно

е, как се влюбили съвсем естествено...

... А след това към царските покóи

повел я за разгула на нощѝте –

оставил се инстинкта да ги води:

-- Страстта пред тях отваряла вратите...

... Не всичко са запомнили годините,

но общо взето знае се, защото –

царете, също както бедуините,

едно и също правят във леглото...

И Любовта, която ги подхванала

с безсъние изпълвала нощѝте –

и безтегловност грабвала телата,

а реели се в унес и душите...

... Но имали си Богове различни,

(а ревността на Боговете знаем

на страшно отмъщение прилича!...)

а за страстта им – трябвал Храм потаен...

..................................................................

... Билó е всичко толкова отдавна,

че споменът се мержелее вече:

– за Царствено – божествената тайна

от първата им във двореца вечер...

... обаче и в молитвена заблуда

не може дълго да са Боговете –

заченала Царицата за чудо...

... В онази нощ, но не от ветровете!...

... А днес и Боговете са умрели

със ревността си, същите, ония –

които Любовта им не приели,

но не успели от Света да скрият...

И ето, тя превърната в легенда,

се носи като ехо с вековете,

и всяка нейна страст е предпоследна...

.... А мъртви са отдавна Боговете!...

* Савската царица: (С.Ц.) владетелка на Шаба/Шеба;

Сава/Саба; Сабатейско царство – древна държава

намирала се на територията на днешен Йемен.

**История за С.Ц. има в Библията (Първа книга на

Царете и Втора кнега на летописите); в Корана и в

Етиопската история.

Името на С.Ц. не се споменава в библейските текстове.

Легендите за С.Ц. преобладават в историите на народите

населявали тези земи в Древността.