* * *

27.08.2013 г., 23:54 ч.

Поезия » Философска

360 0 0

***
Поглеждам просяка
и бръчките извиват
пътека дългоуха към дома ми.
Под робата му – морен вятър,
смирен се гуши объл заек.
Погубва се разголена тревата –
под стъпките чернее топла гръд.
Нозете цвилят,
впрегната е в рало
умората,
изтръгнала филизите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения