Ще разбера и ще си спомня.
А то е винаги едно и също,
повторимо като нощ и ден,
като сезоните е неотменно,
като родилен белег върху мен.
Как трънчето в петите неусетно се превръща
в храсталак от драки
и дерат безмилостно,
и пускат кръв във угарта
на долоросите ни святи.
Ще разбера, ще си припомня
кой с мен вървя - Надеждата,
забравена като предутрин сън.
И първа, и последна,
и горчива и възторжена.
Без нея съм безкрила птица,
от нарисувана камбана звън.
© Христина Комаревска Всички права запазени