Човек във Мъката се ражда!
Расте и поумнява...
Животът е обаче много къс.
И колкото човек да се нагажда
накрая само получава
парче земя във лепкавата пръст.
Остава името изписано на кръст.
А после кръста пада...
и го посипва черна пръст.
И за това, живей така Човеко,
че да си заслужава
Земята да те срещне със прегръдка
и да целуне с обич твоя кръст.
© Ангел Милев Всички права запазени