Целувката на вечността
Навън валеше тих дъждовен прах,
а едно дете се свиваше във църквата,
умиращо от страх.
Трепереше от студ и самота,
огорчаваше го не нещо друго,
а смъртта.
Сега то бе отпуснало ръчички на земята
и се молеше на колене
пред мъничка икона свята:
Моля ти се, мили Боже, помогни ми -
родителите Ти върни ми!
Едра капчица сълза,
падна тежко в мекотата на пръстта.
Земята се пресегна да я вземе,
искаше и мъката в душата на детето да отнеме.
Мигом ярка светлина
сложи край със силен блясък
на настъпилата смъртна тишина.
Тъжната малка душа отвори очи
и те потънаха в букет от топли, галещи лъчи.
Господ бе чул нейните тъжни вопли
и бе дошъл детето си с обич да стопли!
Сирачето повдигна плахо главичка
и подаде на отеца своята малка ръчичка.
Божият син я докосна със меки уста
и възнесе детската душа
при другите цветя,
живеещи във вечността!
© Симона Гълъбова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Напомни ми на "Малката кибритопродавачка".Всеки носи светлината дълбоко в душата си, а за да я открие трябва просто да обича.Поздравления за прекрастия стих!
-
Благодаря от сърце на Веска, Петър, Сюзън и Нели ако мога така да ви наричам! Вашите думи галят сърцето!!! Нели на вас трябва да ви благодаря още повече за подкрепата, която ми оказахте... Вие знаете защо!
-
Цветя...душите им са цветя...
Затрогваш... -
Наистина е адски въздействащо! Няма как да не ти дам шестица! Уникално е!
-
Хваща за гърлото!
-
Искрено благодаря!Трогната съм!
-
89 846 шестици заслужава стихът ти ,колкото са творбите в рубриката Поезия.
Неповторимо и незабравимо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
