Целувки за черни дни
Не помня вече колко време мина,
откакто уж сбогувах се с тъгата.
След нея се превърнах в чудно бѝле
за болките в сърцето и душата си.
Отдавна бе. Поне, като усещане
за някаква си прашна митология,
в която чинно изболявах проба-грешките
с уроците ми по човекология...
За оня свят почти се забраних,
понеже ходих без да ми е ред.
Преди живеех все измежду стихове,
до позата - с краката ми напред.
Ала Господ други планове скрои.
Издиша в мене глътка със надежда.
Подшушна, че ще спре да ме боли,
когато имам само белези от нежност.
Човекът бързо свиква със блаженството.
Покоят е досущ, като камата.
Обрязва безпокойството до леност,
и лъсва всяка кост на самотата му.
Но аз за черни дни съм си запазил
все още неизплакани сълзѝ.
До смърт във сто живота се намразих,
че в този досега, не беше ти...
©тихопат.
Данаил Антонов
27.05.2024
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Обичам се, Милена! Иначе нямаше да позволя на любовта да влезе в живота ми. Загубени са онези, които чакат някой да ги обича, че да заобичат себе си...
-
Не се намразвай, обичай се!
-
Благодаря, Наде! 🙂
-
Бъдете щастливи, Дани!
-
Благодаря, благодаря, Ники! 🙂
-
Много, много е хубаво, Дани!
-
Слава на Господ, за любов време имам. Още по-важното е, че я имам. Много често ние хората я искаме, ала щом ни споходи, не ѝ отделяме време. Приемаме я за даденост. Не я храним, за сметка на преялото ни его... Благодаря, Стойчо! Здрав да си! 🙂
-
Искрено се надявам да намериш време за любов, тук и сега!
Много ми допада този емоционален заряд на изповеден пейзаж!
Поздравления,Дангличани!🤗 -
Благодаря! 🙂
-
Хубаво е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
