Минах по всички пътеки
босонога и доверчива,
като костенурките носех със себе си
своя покрив – мечтата за щастие
и се стремях към страната на
принца си….
Е, Принце,
Къде си?
По пътя раздадох мечтата си,
Защото ти имаш палат
и ме чакаш, Принце,
вече знам,
но не в този свят!
© Юлия Шопова Всички права запазени