От врата на врата почуквам, ала не по своя воля,
друг избор нямам, сега на всекиго се моля.
Лутах се и без да се усетя страшна буря ме застигна,
затичах се, не ми остана време дори за кратичко да мигна.
Мамка му, що беше туй чудо де ме стресна?
Ненадейно, коварната светкавица до рамото ми блесна.
Невредима съм, но тя чадъра ми на две остави,
тръпки ме побиха от зловещите представи.
Без чадър е невъзможно пътят до дома аз да измина,
едната част е изпепелена вече, ще ми трябва друга половина.
С часове се влача, губят ми се сетни сили,
но те ще ме гледат, ще ме сочат, жалост не биха проявили. ...