Най-първо се събуждат думите
и по изтръпналото още тяло
потичат откъси от случване.
В несмесващите се желания
умът се мъчи да открие логика
да обясни и оправдае недоученото.
Усещаш тялото си неотърсено
от дългото преследване
на тъй елементарни навици.
Отваряш белите си дробове
и в тях нахлува тишина.
А се присещаш за липа и здравец.
От улицата прокънтява лай.
Потърква се до бузата ти котката
и мърка със моторчето за щастие.
Отивай да приготвиш кана с чай!
И палачинки с боров мед!
И да закусиш със децата си!
Публикувано във:
TopMedica 2012, с. 45 и във
в-к Уикенд 27 април 3 май 2019
© Павлина Гатева Всички права запазени
Поздрави и усмивки!