ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
31.10.2012 г., 12:56 ч.  

Чак до смърт 

  Поезия » Друга
1223 0 10

От жълтия прозорец на октомври
видях как неусетно остарях 
и как дъждът внезапно се превърна 
във сняг, от който ме е страх,

защото ми напомня, че съм смъртен,
че от мига, когато съм роден,
преплетена с рождената ми същност,
смъртта е неделима част от мен.

Но аз все още мога да обичам,
а в клетките – химичният процес 
размесва неприличните ми чувства
в съвсем взривоопасна смес -

в експлозия, от мрака полудяла,
превърнала небесния ми път
в любов, където те обичам цяла,
като за първи път и чак до смърт...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??