ЧАКАХ ТЕ
Чаках те да се върнеш с огън.
Старият вятър сега те довя.
Със сърце, потънало в тръни,
бели надежди в тях ще ловя.
Покрила си с крем старите бръчки,
от очите ти вече не греят слънца.
По мода косите си сресала в съчки,
мед не капе от устни, а отрова зърна.
Пак сме на чаша старо вино,
в него кипи страстна любов.
Горчи ни то, като на кино...
Да тръгна след тебе дали съм готов?
© Мимо Николов Всички права запазени