Валери_Станков (Валери Станков)
1458 960
19.11.2024 г., 21:23 ч.

Чакалнята 

  Поезия
95 4 5

ЧАКАЛНЯТА

Часовникът е спрял на три без десет.
И бирата е мътна като Янтра.
А келнерът виси като обесен
зад мръсното стъкло на ресторанта.

Началникът на гарата се чеше
по темето със носната си кърпа.
От сряда вестникът е все тъй днешен –
със новини от предния четвъртък.

Размазах сто и двадесет комара.
Осмуках два пакета „Златна Арда”.
Защо не иде влак на тази гара?
Да викне гордо полицаят: – Варда!

И аз да се кача – и да се махна
с едно кафе в пластмасовата чаша.
Тук даже наш ’та мамица е тяхна!
А мамицата тяхна не е наша.

Войник да бях, по-късо щях да служа.
Да бях поет – да драсна два-три стиха…
Живот ли бе? Или застинал ужас
пред влака, който мина като вихър.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На гара Разделна запиваха с кръвта ми
    безброй комари на Рождеството на
    Божията майка!Без житейските такъми:
    човек не знае колко струва кръвта му...
    Поздравления за творбата,Валери!
    Вдъхновява!👍
  • "Тук даже наш ’та мамица е тяхна!
    А мамицата тяхна не е наша."
    С Валя! Страхотен сарказъм, Поете! Хубав ден ти желая!
  • Тук даже наш ’та мамица е тяхна!
    А мамицата тяхна не е наша.

    Неподражаем!
  • Браво, Валери! Стихотворението ти е страхотна метафора на живота ни!👍🥰
  • ❤️
Предложения
: ??:??