nezemna (Неземна)
355 1168
22.01.2016 г., 7:52 ч.

Чакана пролет 

  Поезия » Друга
471 0 8

 

 

Дъждът вали и всичко си е същото
душата ми притихнала мълчи...
умът брои ми капките във нищото,
сърцето приказка шепти.

Прекрасното ни Слънце си почива,
набира сили да изгрее с пролетта,
защото зимата не иска да го милва,
изплашена от неговата топлина.

Напролет то ще засияе, 
ще се разлистят и дървета и цветя,
а любовта от въздуха ще се омае
и ще разпръсне дивна свобода.

Сърцата ни ще се изпълнят с доброта,
душите ми кристални ще ликуват,
светът ще се изпълни с топлота 
и всички свободата ще празнуват.



 

© Неземна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво... Зареждащо!
  • Благодаря ви, Йордан, Гавраил, Рада
  • Вярата прави случването почти наполовина! А ти имаш много!
  • Според мен чакането ражда въображението,а то прекрасни стихове като този.Хареса ми.Поздравления!
  • Много зареждащо пишеш, поздрави
  • Благодаря ви! Прекрасен уикенд ви пожелавам и много усмивки
  • Обичам твоя жизнеутвърждаващ оптимизъм изразен и поднесен с много финес, Цвети!
    Отново си вярна на това си творческо кредо - видно от финала на стиха. Аз обаче си отнасям за спомен това малко бижу, най-вече заради парадокса заложен в него:

    "Прекрасното ни Слънце си почива,
    набира сили да изгрее с пролетта,
    защото зимата не иска да го милва,
    изплашена от неговата топлина."

    Поздрави и прегръдки!
  • "умът брои ми капките във нищото" ... Браво, Цвети! Отново прекрасен стих!!!
Предложения
: ??:??