21.06.2016 г., 8:00 ч.

Чаша кафе 

  Поезия » Любовна
5.0 / 1
918 0 0
Чаша кафе
Нощна умора и музика стара,
главата отпуска се на меко кадифе.
Очите блестят, звездите повтарят,
а стаята ухае на черно кафе.
Дните се нижат, летят времената,
а помня как тихо мечтаех за теб.
Ала лошо се намеси съдбата -
и досега не намерих ни лек.
Вълнувах се - но си измислен,
живееш в свят, нереален за мен.
Роди се блян, от нищо, неизвестен - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария-Магдалена Иванова Всички права запазени

Предложения
  • Сега си пътник в есента белязан от сто жълтеещи през клоните посоки. Вървиш невиждащо, с листа према...
  • Бях просякът светец, измолващ грях от твоя поглед ангелски пречистен. И след душата ти нагоре полетя...
  • Когато те обичах – беше пак такава бяла, снежнобяла зима... Навън прехвърчаше измислен сняг. А аз по...

Още произведения »