На дъното на чашата остава
последна малка глътка незабрава!...
Но келнерът, забързан, без въпроси,
напълнена догоре чаша носи!
И питам се сам, докога ли още
ще вие в мене единакът нощем!
Да го прогоня искам всяка вечер,
но пие с мен... А ти си тъй далече!
Едно писмо прощално ми остава
и в него – шепа пепел от жарава;
приятелство, що вятър го отнесе...
Хей, келнер – още сто за мен, къде си?!