silviq_boqnova (Силвия)
10 13
18.09.2012 г., 12:12 ч.

Часовници 

  Поезия » Философска
829 0 3

Не отмервам времето,

както вас.

За мен няма ден,

месец, еди-коя си година.

Не звъни будилник

в шест сутринта.

Не лягам в десет и половина.

По слънцето виждам,

че дошъл е денят,

по луната нощи прегръщам.

Мрака живея ту в самота,

ту пък в срещи вечерни.

Дните си измервам

в приятелства верни,

а понякога не.

Да, не бързам за никъде.

Кой би бързал към старостта?

Животът е което живея сега,

не това, случващото се 

в няколко си часа.

 

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Абсолютно си права, жалко, че рядко се сещаме да гледаме на нещата по този начин. Поздрави!
  • Страхотно е! Колко много си права
    "Животът е което живея сега,
    не това, случващото се 
    в няколко си часа." Поздрави!
  • Прекрасно е,ако наистина можеш да си разполагаш с времето,както ти си пожелаеш!И да,кой би бързал към старостта?!
Предложения
: ??:??