ЧАСОВНИК ОТ БОКЛУКА
Животът ме люлее на кантар –
след радостите – ядове отровни.
Живея като някой стар клошар,
намерил във казана скъп часовник.
Ожулен – пък и с паднали стрелки,
като че ли е спрял във памтивека.
А времето лети като на ски! –
в гигантски слалом – в мен забива щека.
Без публика, дошла да ревне: – Уау! –
угасват в мен комети и вулкани.
Жив Попокатепетъл, Кракатау! –
сам ближа нощем лютите си рани.
И уж под всеки мой написан стих
подписах се със главната си буква,
но тъй от себе си се ужасих,
че иде ми из Нищото да хукна.
И спускам се със всеки следващ миг
все по-дълбоко – и все по-дълбоко.
Уж паметник си вдигнах от гранит,
пък, май, гранита драснах само с нокът.
Когато си отида от света,
ме споменете? – в някой час на скука –
възторзи, слава, дим и суета! –
и аз сред тях – с часовник от боклука.
© Валери Станков Всички права запазени