13.04.2008 г., 9:24 ч.

Часовникът отмерва самота 

  Поезия » Любовна
830 0 10

   Часовникът отмерва самота!...

Часовникът не спира да тиктака -

отмерва колко ме боли -

очаквам те... а тихо е във мрака -

сърцето ми не спира да тупти!

 

И жива съм, а сякаш съм умряла -

не чувствам даже и тъга -

разкъсана съм - нищо, че съм цяла -

часовникът отмерва самота...

 

 

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво!Нищо, че е тъжно!Понякога и в тъгата има много красота!
  • Тъжно ми стана!
  • О, не, защото - Нет-а е до тебе,
    макар и виртуални, с тебе сме, нали?
    С нас минава хубавото време...
    заради нас недей пролива ти сълзи!
    Браво, Таничка!
  • Ох, колко познато чувство...Чудесен стих, Танче, бъди силна!!!
  • Поздравления и от мен!
  • Много хубав,но тъжен стих.Пожелавам ти часовникът да започне да отмерва любов
  • "И жива съм, а сякаш съм умряла"
    Много точно и с малко думи си предала състоянието на лирическата...Поздравления!
  • Добро-поздрави!!!
  • Поздравления!Много ми хареса!Усмивката ми е за теб!
  • Чух тиктакането и усетих самотата ти!
    Браво, Таня!
    Силен стих!
Предложения
: ??:??