Вече нищо не е както преди...
сякаш всички бяха
със затворени очи...
Коренно се променихме,
но едва сега го открихме.
Продължаваме все така напред
да вървим без път... без ред.
Имахме много мигове на щастие,
но всичко се сгромоляса
и остана само голо нещастие...
Промяната у нас напира
и пред нищо не се спира,
но нашето старо "Аз" все още
се усеща...
все още тлее горещо...
Частица от него
ще остане в нас
и в сърцата ни търпеливо
ще чака своя час...
От време на време
ще се връщаме назад
... ще си припомняме всичко
на фона на този ад,
но това ще е минало,
все още не изстинало!!!...