Понякога ми идва да избягам,
и чорлава, и боса, през трънака.
макар да знам, че бягство не помага.
И зад гърба ми – кречетало трака.
От хилядите ми Овенски не -та,
направихте си кукички, за феи.
И затова измислям си планета,
където любовта да заживее.
Поредното ми стихче, пак е гневно,
цунамито в гърдите се надига.
По покривите скитам – еждневно,
че ни за среща сте ми, ни за стѝга. ...