Рай
Че Раят за мен е заключен
да знаете как се страхувам!
И нощем до късно будувам,
умувам как ключ да получа.
И колкото кражби планирах
ключа да измъкна от хората,
по един на сто да обирах,
лежала бих вечно в затвора.
И колко неволи изтраях,
безсъници колко прекарах...
С план да строша катинара!
Та как не заслужих пък Рая?!
А както безкрай се страхувам,
дали пък не съм лицемерна?
Че май аз самата стражувам
на поста пред Райските двери...
© Милена Джинкова Всички права запазени