Ще тръгна някой ден и ще сплетат
пред мене кръстопътищатата длани,
че в повече ми идва този свят,
с обидени изпълнен, с грубияни.
Светулки ще са моите слова,
градът щом хлопне тъжните си двери,
трохички стих ще роня, затова,
приятел в тъмното да ме намери.
Далечния, усоен, стар Балкан
с прегръдка мойте сълзи ще закрие.
Висок е той – в небето синьо взрян
и знае самодивската магия, ...