3.12.2024 г., 14:01 ч.

Черен гологан 

  Поезия » Философска, Гражданска
5.0 / 11
217 4 9
Вървиш ли със наведена глава,
животът е страдание излишно.
Нормално ли е, според теб, това
изкуствено, половинчато дишане?
На кладата на дните си сложи
тревогите – да изгорят до въглен.
Не трябва всяка стъпка да тежи
и трудности на кръст да те разпъват.
Когато си до атом изтерзан,
а пътят е пречупен и задънен,
ти покажи, че черен гологан,
в небитието няма да потъне. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения

Още произведения »