Череп в ръка


И днес, ама съвсем случайно,
открих един прашасал череп.
Не бе ни много млад, ни много стар,
но не знам на мъж или жена е бил.
Не е на дете, това поне е ясно,
едно злощастие по-малко.
Но какво да сторя аз с него?
Може би някой стих да сътворя
или един Шекспир да изрецитирам:
„Да бъдеш или да не бъдеш”,
но какъв ще е въпросът след това?
Да бъдеш или да не бъдеш ти бокал.
Мисля, че този въпрос заслужава внимание...
Мога в чаша позлатена да те превърна,
да те напълня с вино кърваво червено
и за старите герои тост да вдигна.
Тост за победи, тост за загуби,
един-единствен тост за целия живот.
Или да повикам приятелите си мили
и собствен пир да сътворим.
И когато всички заедно сме, ръка да вдигна,
и държейки те, да изрека високо:
„Да вдигнем тост за новия ни приятел,
може и да не говори, но истории знае.
Едни радостни, други не чак толкова,
но всяка е причина днес да бъде тук.”
Мда… много неща може да направим двамца.
Едно перо и лист хартия са достатъчни.
Но денят е кратък и нощта напредва.
Твърде късно е вече за това,
та днес ще те оставя аз на рафта
и приятна вечер ще ти пожелая.