alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
2.04.2008 г., 9:59 ч.

Черешата  

  Поезия » Философска
1132 1 20

Черешата

 

По кората чета, че си болна.

По листата пък - колко си жадна.

Не растеш. И по клоните скромни

отдалече личи, че си гладна.

 

Кой ли би ти помогнал? Кога ли?

Аз ще идвам при теб все по-рядко.

Дълго още ще има да жалиш

за ръцете грижливи на татко.

 

Зарад него ще цъфнеш напролет

в снежно бяло - дано да те види.

Него чакаш най-сетне да дойде -

не повярвала, че си отиде.

 

Пак за него през юни ще вържеш

едри, черно-червени рубини.

И ще жалиш. И клони ще кършиш.

И така ще е всяка година.

 

Но ще идвам все аз вместо него.

Все по-рядко. И все безполезно.

Ще присядам до теб. Ще те гледам.

После пак към града ще зачезвам...

 

По човешки мълчи и очаква.

Не роптае. Не се и обижда.

Но защо ли прегръщам я, сякаш

не черешата - майка си виждам.

 

 

 

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??