6.06.2009 г., 17:16 ч.

Череши 

  Поезия » Друга
1848 0 16

Да можех аз, мамо,

във твоята къща

да дойда,

обувките прашни

на прага ти

пак да събуя;

да вляза

във кухнята малка

с колосани бели пердета

и седна

до старата маса,

а столът

под мен да проскърца...

Кафе във джезвето

да сложиш

и тайно от мен –

с леблебия;

да милнеш тъй плахо

косите ми

в черно и бяло...

Тогава денят ми

навярно стрелите

в колчана ще скрие,

а тайните рани –

зараснали,

без да си спомнят...

 

Далече съм, мамо,

най-много далече!

Череши на гроба ти

днес не донесох...

 

© Аноним Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??