Как при мене долетяхте,
че не ще остана сред лъжи,
без покана предвещахте
да се наситя на самотни дни.
Черни пеперуди по стъклата
не пропускат слънчеви лъчи,
черни пеперуди в мен самата
разпиляха ме в безпътици, мъгли.
Покорно слушам как летите
в стаята ми и като игли
се забивате във живи рани,
без една от вас да ми прости.
Черни пеперуди по стъклата
не пропускат лунните лъчи,
черни пеперуди в мен самата
забраниха на сърцето да тъжи.
© Гери Михайлова Всички права запазени