Сладни ми по устните сладка черница,
тъмнее над мене – пак ще вали.
Какво да направя, така е орисана –
от детството наше плод неделим.
Чудата по форма, почти съвършена –
къпина не е и малина по цвят.
Нетрайна, за модния ден непотребна,
на джибри дъждът ще я смачка със крак.
Докато умувам, тя вече презряла,
асфалтът лъщи от изтеклия сок.
Вторачвам се в него като пияна -
горчи ми по устните – особен урок.