26.07.2014 г., 14:20 ч.

Черно 

  Поезия » Философска
598 0 0
Черно
Черна душа и черно сърце в едно се чернеят,
черно и черно все за черно си милеят.
Черен да е светът и черна да е съдбата,
черни хора и черни създания черни чакат зората.
Черните черен чертаят чертога на душата,
дори най-черното в черно превръщат в сърцата,
а черни чародейци смело сочат луната,
но черното слънце с черни си сълзи все си плаче за зората.
Черната зора – в нея черни духове сноват,
там черни им меса кървят и черните им слова горят,
и аз там – черен из между черни чернея, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Предложения
: ??:??