Безмълвно ме води
страхът за ръчичка.
Наоколо - мрак.
Пустота. И печал.
Нозете ми боси
покорно пристъпват.
Къде е целта,
даже не знам.
Каквото е писано
ще ме настигне.
В страшните приказки
няма финал.
Подкови-поуки
висят над камините.
Препуска херой окуцял,
без глава.
Съдба е навярно.
Проклятие древно.
Измислица в скука,
закони, нов ред.
Пророчества слепи
на орляци прииждат.
Преследват ме цяла
в сляп рикошет.
© Христина Комаревска Всички права запазени