ulianka (Юлия)
85 296
9.09.2011 г., 21:50 ч.

Черно-бяло присъствие 

  Поезия » Философска
5.0 / 5
782 0 12
Раменете ми, приятел, са заети отдавна.
На едното ангел е кацнал, а на другото - дявол.
Съжителстват. Лукав - единият, другият - паднал,
преобръщат пейзажа ми в черно и бяло.
Не тежат, клетите. Наполовин на душата са.
Дори ми е жал и ги храня от време на време.
Залъгвам ги с празни думи за шанса им,
че кой откъдето дошъл - там ще ме вземе.
Раменете ми, приятел, са докрай за опора.
Не всеки от нас човешка обвивка надява.
Но щом слезем тук, всички ставаме хора
със кацнал на рамо по един ангел и дявол. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Всички права запазени

Предложения
  • Napolitano (Валентин Желязков) BEST OF THE BEST FROM NAPOLITANO
    BEST OF THE BEST FROM NAPOLITANO
  • hristam (Христина Мачикян) Когато бялото вали отвътре
    Небесно е. Красиво с дъх на бяло. И стъпките ми даже са прозрачни. Оглеждам се в деня си – огледало,...
  • Katriona (Кети Рашева) Душа на жена
    От какво точно днес заболя те, душа? Стига с тези измислени драми! – Имаш покрив и хляб, още рожба е...
  • nikikomedvenska (Ники Комедвенска) Молитва
    Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре... Той нали обеща да ни бъде баща и пастир? А пък ето г...

Още произведения »