kikito777 (Кикито )
7 23
5.03.2011 г., 18:39 ч.

Черно и бяло 

  Поезия » Друга
1212 0 8

На два различни полюса сме с теб.
 На твоя - вечно лято, на моя - зима люта, безпощадна.
 А  къщата ти - замък  върху златен пясък,
е тъй различна от  дома с основа твърдата земя.

 

Надеждата за теб крепи света,
така наивно вярваш на това,
  а аз - съмнявам се във всичко,
дори в  най-чистата сълза.

 

Да, аз и ти различно виждаме света - 
 за тебе всичко е съдба, за мен - борба.

 

За теб каквото писано е, то ще стане,
 аз вярвам, че в живота трябва да си войн.

 

„Човекът ражда се свободен” - казваш ти,
 аз мисля - „свобода се извоюва”.

 

Ти вярваш - хората добри са,
 аз вярвам - има доброта.

 

Успокояваш се, че дал си всичко,
укорявам се, че мога още аз.

 

Спокоен ти си , все още жив си,
бушуват в мене мисли за смъртта.

 

Ти виждаш красота във всичко,
аз знам, че има красота сред тази нищета.

 

За тебе всичко е любов и в розово е тя,
 за мене любовта е най-голямата война.

 

Животът е за тебе плаване по повърхността,
 за мен-  разходка по ръба.

 

Светът - за двама ни различен -
монета е една със две лица.
Дали ще виждаме  ези или тура,
една и съща си остава стойността.

 

И тъй, съдбата с тебе ни събра  
живота да живеем във борба,
 и щом денят не си отива, не зърне ли лицето на нощта,
така и бялото във тебе да умира без черното на моята душа.

© Кикито Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??