13.12.2008 г., 0:46 ч.

Черно и бяло 

  Поезия » Философска
712 0 1

Черно и бяло

 

Маската си слагаш пак.
Кого ще заблудиш?
Користта си ще потулиш
в онзи добре заучен знак.

 

Маската ти бяла е,
а на обратно тя е черна.
Суетата ти узряла е
да обгърне мисълта ти лековерна.

 

Маската намираш уникална.
Как точно прилепва към твоето лице!
Но в миг се сблъскваш с маскирано сърце
и разбираш, че маската ти е банална.

 

Танцуват сенки на красиви маски.
Едни във воала на веселие, други захлупени в тъга.
И всички те са с разкривени краски
на самотно изчезваща душа.

 

Започваш да се блъскаш във парада,
задушаваш се в бала на "Великата Гримаска".
Нещо те притиска, оковава, нещо те напада!
Обезумял, трескаво докосваш си лицето -
втвърдила се е черно-бялата ти маска!

 

12.12.2008г.

(петък)

23:50ч

 

 

 

 

 

© Михаела Грънчарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??