Рисувам с пепелта
от изгорели мисли
и въглен от платното
оживя и се разлисти.
Късче от жарава
в миг пропуква,
проглежда и изгрява,
яркост руква.
Ти въглен си в дланта поет,
усмивката ми върна.
Ухаеше плътта - букет
от истини прегърнати. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация