(дует с Лейди Дизастър)
Те казваха, че съм греховен,
че непознат за мене е светлият свят.
И живея в сенките,
и всеки ден за мен е сладострастие,
но как да избегна опасностите,
ако просто искам да им се поддам?
Не се поддавай - просто надживей ги.
За тях си черен, но пред мен си свят.
Аз вярвам в силата на мрачните,
подай ръка с добър замах.
И нека цветовете да угаснат,
да станат прах в краката ни сега,
на мрачните им светло е в душата,
така че с теб не ме е страх!
Простата истината в мен се забива,
може би животът ме е направил лош.
Колкото и за мен да си красива,
егото ми да се промени не може.
Докосвах те преди, сякаш насън,
готов бях да се събудя до тебе.
Но душата ми отдавна е извън
и не иска да се връща в мене.
Не искам ти душата! Искам теб!
Егоизмът в мен ми го говори.
Нека съм артикул - неглиже,
а всяка друга завистта да заговори!
И нека всички да завиждат на това,
което никога с теб не ще да бъдем.
За мен си стока - черно колие,
душите си почернихме с отрови.
Аз се предавам по течението, а ти
ако можеш ела и докажи обичта си.
Няма по-страшно от напрежението, нали?
Когато човек се поддаде на страстта...
© Христо Андонов Всички права запазени