На моята Родина
Спи, спи кученце.
Кръвта ти по асфалта бавно тече.
Като дете, със тебешир, от нея ще нарисувам
кърваво слънце над сиво небе.
От козината ти ще си направя дреха,
за да отида на абитуриентския си бал
и първа - като пепеляшка - там ще бъда.
Там, до часовника, във времето полетял.
Спи, спи кученце.
Звездите ще огряват твоя кратък сън,
а после, когато се събудиш,
пак ще подгониш опашчицата си.
© Ралица Александрова Всички права запазени