Цялата съм черупки от охлюви,
разпадам се на парчета убождане
и падам със стрясък,
ранявам тревата,
която ме хранеше,
наливам я с кръв,
връщам я в нея си.
Безтегловна, безжизнена,
се провлачвам, не мога да стана,
но някак летя -
далече, далече от себе си
и дишам небе, в нозете на бога.
© Алия Всички права запазени