22.03.2020 г., 18:24 ч.  

Червената река 

  Поезия
824 7 16

 

Днес небето съблича си сивата риза,

изгрев пръска се в рани кървящи гнезда,

а реката ги мие разхлажда ги бриза,

гали с клоните крехки на бяла бреза.

 

Тишината е слязла, по камъни стъпва

и прозира в сърцето ѝ сиво крило.

Катедрала за птици е. Пролет настъпва.

Тътне глухото ехо на удар в стъкло.

 

Вън реката пияна люлее мъглата,

между зъбери, блъска и удря с весла.

От прозорци на къщи надничат децата, 

във водата – танцуващи мъртви тела.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??