Когато червеят на отчаянието те гризе
и в самотата си се срещаш с чужда жлъч,
не виждаш смисъла да си под синьото небе
и губиш вяра, че е ценна всяка хорска глъч.
Навсякъде безсмислие без срок сред суета
с усмивката си сбръчкващо завинаги лицата,
създава ни реалностите, скрити във мъгла:
дори и “той” понякога открива “тя” в душата.
Вината властва като господарка на деня,
погубва жертвата, която лесно се прекланя,
подлъгва слабите с подарък – дяволска душа,
и времето за тях завинаги ще се повтаря. ...