17.05.2012 г., 10:39 ч.

Червило 

  Поезия » Любовна
587 0 0

Всички се смяха, а той бе на пода,
стискайки в длани червило,
a аз пък си мислех: '' Защо ли, за бога,
на момчето за гримове става му мило?''

И веднага му лепнаха те етикета,
че обичал и пудра, и руж,
и ставало тъй в пубертета,
щом майката ражда ''не-мъж''...

Но никой от тях дори не запита
дали за друго тоз момък тъжи,
дали с червилото целувка забита
в гърдите му още тежи...

© Никола Борисов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??