Валери_Станков (Валери Станков)
1383 941
17.05.2024 г., 14:44 ч.

Червило върху бялата ми риза 

  Поезия » Любовна
140 1 4

ЧЕРВИЛО ВЪРХУ БЯЛАТА МИ РИЗА

 

... когато си отида от света, ще ти се връщам привечер по бриза,

и твоето бретонче на черта в яката на сетрето ми ще слиза,

ще седнем на крайбрежните скали, ще разкопчея тихата ти шнола,

красива си! – във пролетни поли, и в шапката си две перца забола,

ама и аз, май, също съм красив? – брадата ми е чорлава и мека,

 

и вятърът изпада в нервен срив, съзре ли ме по лунната пътека,

ще бъдем две дечица на брега, ще си мълчим под песничката птича,

и само Бог ще знае до кога? – аз все така! – без дъх ще те обичам,

от шапката ти краднах си перце, ще ти го върна утре вечер с бриза.

От теб – Отвъд, ще нося петънце – червило върху бялата ми риза.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепие!
  • Сега ще кажа нещо съвсем друго. Ясно е, че като чувство и поезия с Майстора (там няма нужда да си специалист, за да го чувстваш) сме на различни мнения. Но тук ме интересува мнението на Майстора като специалист, което много уважам - каква точно е тази форма, която Валери използва често. И това е съвсем честно - искам да науча!
  • Е няма такава поезия!
    и вятърът изпада в нервен срив, съзре ли ме по лунната пътека,
  • Красота!
Предложения
: ??:??