В обятията нежни на гората.
На хълма пуст, насред зелената трева.
Една чешма със сребърна вода се моли -
спасени да са хорските сърца!
И ден, и нощ сълзите ѝ не стихват.
Приканваща съдбата с топъл глас.
Да пие от водите лековите -
изцелени да сме в светъл час!
А сребърните нишки за душата,
даряват изкупление, във хаос - на власт.
В обятията нежни на гората.
Плачи, Чешмице! Бог да бди над нас!