Честит Равнодушен Ден
"Пада лист от календара"... (бррр)
приближава, приближава мъдростта.
Ставаш със година, ъъъ, по-стара -
не унивай, подмладява ли те глупостта.
Не изпадай в дребни тъпи равносметки -
че жертва сме на своя или чужда слепота,
че сме сврени малодушно в ежедневните си клетки
на самомнение, самонадеяност, самозаблуда, самота.
Че най-добрите книги вече трудно препрочитаме,
"Колчанът на Амур е празен, Амур е с лък без тетива"...
Къде са чувствата, които първом сме изпитали? - Мразим се,
отвръщаме глава ревниво от онези, с девствените сетива.
А пожеланията за успех, любов и щастие звучат дежурно-отегчителни
и глъхнат в тапицираните в розово стени на лудостта.
Ех, прегърни любимия, а пък приятелите - погледни за дълго във очите ни
и ще усетиш как приближава, приближава младостта.
Ще разораваш нивата със спомени в живота си,
а чувствата ти ще те ръчкат като със остен.
Знам, не обичаш да ти казват, че си силна... ама... хайде без емоции,
поспри се малко, почини си... Честит ти Равнодушен Ден.
© Петромир Панайотов Всички права запазени
Хареса ми!!!
И колко актуално звучи и днес - 6 години по-късно!!!
Ето, това е проверката на времето...
Поздравления!!!
Точно навреме попаднах ха този стих