Маргарита? Цвете? Не!
Това е името на моята сестра.
Доведена ми бе от любовта,
събрала мойта майка с нейният баща.
Първите ни срещи трудни бяха,
всяка имаше детска ревност към
към свойте неща. И все пак трудно,
но приехме, че живота разделя и събира
хората пращайки ги на места уречени
от тяхната съдба. Шанс пойскахме си,
дадохме си, поиграхме, поговорихме си
и близостта ни стигна до дълбочини.
Когато ни разделяха питахме се...
"Кога отново ще я доведе?!"
Естествено засегнати и обидени една
на друга също сме били, след това
компромиси неусъзнаващо направили...
отново играехме си до зори!
Тя има брат, дори е неин близнак!
Две тела със взаймно тупкащо сърце.
Аз също имам брат, брат с когото свързвам
целият си свят! Тук друго има...
Тя момиче е, аз също, дори вече пораснали жени сме.
С нея всяка тема подходяща е, започнем ли... обсъждаме ги с дни!
Доведена сестра? Има ли значение щом близка ти е?
В моят свят, аз каня я за да разбере колко близка ми е!
"Приятелко единствена, остани си моята сестра,
до де не дойде края на света и вярвай в своята съдба!"
От мен за теб
Честит Рожден Ден
Бъди здрава и щастлива!
А.Димитрова
30.09.2014г.
© Анита Димитрова Всички права запазени