Руинù от стари времена -
камъни в трева... и тишина...
Изцяло ли градът е изоставен,
сред пустошта безволево забравен?
О не, не бих могъл да си представя,
че тук помръкнала е чест и слава.
Четейки, да, Йоан Екзарх сега
докосва моя ум една ръка -
с вълшебна сила тя ме озарява,
картина чудна в миг се пресъздава.
И, не, това не може да е сън,
аз чувам празничен, камбанен звън.
И виждам белокаменни стени,
закрилящи Преслав от вси страни,
и черкви се издигат разнородни -
базилики, във вид на кръст, ротондни
и други многобройни светски сгради,
а най- пленяват царските палати.
Блести дворецът украсен богато -
със багри, с мрамор, мед, сребро и злато.
И виждам хора, жизнен е народът,
кипи всестранно устремен животът.
Свещенниците Господ- Бог прославят,
книжовниците мъдро просвещават.
И седнал горд на златния си трон
посланници посреща Симеон.
Могъща е България, не спира
снага на три морета да опира.
И, не, това не може да е сън...
Аз чувам още празничния звън.
Из " Похвално слово за Велики Преслав " 2010 г.
© Асенчо Грудев Всички права запазени