Четене на Артюр Рембо

19.07.2024 г., 20:10 ч.

Поезия

112 3 4

ЧЕТЕНЕ НА АРТЮР РЕМБО

... тъй както котето в панера

се кротва тихо на кълбо,

а ти прелистваш – не от вчера,

край него томче на Рембо,

и стине тъпата ти пица,

не втасват снощните катми,

и – дим от твоята лулица –

животът ти се издими,

а в мозъка ти адски стършел

забива жило – и жужи,

четеш – и сякаш няма свършек

илюзията, че си жив,

защо не ти го каза мама –

мълча ти с всички мъдреци,

че бил си зрителна измама

във свят, създаден за слепци,

че някой ден и ти ще стигнеш

там, откъдето си дошъл –

във безначалната енигма

ще хлътнеш – сам и грохнал вълк,

пияни кораби блуждаят

към обетовани земи

и върху тебе – от безкрая

бездънна тишина ръми,

и мърка котето в панера –

разплело не едно кълбо...

А твоето мишле в килера

изяде томчето с Рембо.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.