Четири меланхолични времена

3.12.2011 г., 22:55 ч.

Поезия » Пейзажна

992 0 2

Някак си прашно дори липите цъфтят,
всичко в невидим страх трепери
и сякаш дъждът измива нашия път,
капка по капка живота ни мери.
***
Спомени няма, нито надежда.
Краят на началото е тук –
маскиран в лятна одежда,
на жаркото слънце намигва напук,
оплело дните ни в своята прежда.
***
Като прашно одеало въздъхна луната, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Четири меланхолични времена

Искате да прочетете повече?

Предложения