Четирите годишни времена - Есен
Самотна, закъсняла птица
полетяла с уморени крила.
По невидимият път във върволица
отминали отдавна са птичите ята.
Дърветата ронят сълзи -
разноцветни към земята листа.
Бавно по върхарите пълзи
лепкава, гъста мъгла.
Сред полуголата гора
замлъкнала е птичата песен.
Цари спокойствие и тишина
в тъжната, но цветна есен.
Вятър-вихрушка изведнъж задухва,
помита и подхвърля листата.
Преминава бързо,после утихва.
Килим от листа застила земята.
Пак настъпва тишина
в тъжната, но цветна есен.
Само от капещите листа
се чува тиха, протяжна песен.
© Никола Яндов Всички права запазени